Ray Barretto
Син на пуерторикански eмигранти Barretto е роден на 29 април 1929г. в Бруклин, Ню Йорк. След като баща му ги напуска, когато той е едва на 4 годишна възраст, неговата майка се премества заедно с трите си деца в Бронкс. Докато тя работи през деня и учи английски всяка вечер, за да получи възможност за по-добра работа, за малкия Barretto музиката е единствената му и най-голяма радост. Радиото им постоянно е настроено на станциите, на които пускат парчета на Duke Ellington, Benny Goodman и Harry James, които са голямото вдъхновение на малкия Barretto.
Училището се превръща в сериозно изпитание за него, тъй като страда от клаустрофобия и за него е изключително трудно да седи спокойно в часовете. На 17 години той убеждава майка си да даде съгласието си да напусне училище и да се запише в армията, където намира спасение от расовата дискриминация, с която се сблъсква по улиците на Ню Йорк.
За съжаление в армията положението не е кой знае колко различно и не оправдава надеждите му. „По това време в армията цареше разделение. Като пеурториканец със светла кожа бях причислен към бялото отделение, където войниците ежедневно демонстрираха предрасъдъци относно расовата ми принадлежност.”
Докато е разформирован в Европа Barretto случайно попада в нощен клуб, ръководен от чернокожи. Той моментално се почувствал сякаш е у дома си и в последствие споделя, че това е мястото, което го е вдъхновило да стане професионален музикант.
Когато е освободен от армията в края на 40те години, Barretto купува първите си конга барабани, на които свири часове наред в нощните клубове по кварталите на Ню Йорк. Той развива свой уникален музикален стил и свири рамо до рамо с едни от най-известните имена в джаз музиката като Parker и Gillespie.
В началото на 50те години мамбото превзема Ню Йорк като същински ураган, а Barretto се озовава в най-известната зала за танци „Palladium”, домът на Tito Puente и неговия оркестър. Малко след това единият от перкусионистите на бенда напуска и Barretto е поканен да го замести. Въпреки че започва да свири на конги чак на 20 годишна възраст, много скоро се озовава в студио, записвайки стотици записи за музикалните компании Blue Note, Prestige и Riverside record labels.
През 1962 г. Barretto основава първия си оркестър, който нарича „La Charanga Moderna”. По-късно същата година групата издава първия си сингъл “El Watusi”, който незабавно се превръща в международен хит. По същото време Barretto поставя основите на дългогодишно сътрудничество с „Fania Records”. След време именно той става неин музикален директор, а това от своя страна го среща с легенди като Ruben Blades, Willie Colon и Hector Lavoe.
Barretto и неговият оркестър са на върха през 60те години и записват дузина албуми преди края на десетилетието. Някои от най-известните им парчета са „Viva Watusi”, „Acid”, „Fiesta en El Barrio”, „Hard Hands”, „Soul Drummer” и много други.
Въпреки че Ray Barretto е един от най-популярните изпълнители в продължение на цели 30 години, той започва да се чувства демотивиран от музикалните ограничения на салса музиката. През 1990г. той издава „Soy Dichoso”, финалният му салса албум и скоро след това обявява формирането на нова джазова формация, наречена „New World Spirit”. Тази рязка смяна на посоката Barretto обяснява по следния начин: „Това, което исках да постигна с формирането на тази група беше да уважа джаз стила, а не просто да свиря каква да е танцова музика”.
През 1975г. Barretto участва в записи на „Rolling Stones” и „Bee Gees” и е номиниран за награда “Грами” за песента си “Barretto”, но печели наградата през 1990г. за албумът „Ritmo en el Corazon”(Ритъмът в сърцето), в който са включени вокали на легендата Celia Cruz. През 1999г. Barretto е награден с почетно място в „International Latin Music Hall of Fame”(Международната латино-музикална зала на славата).
Barretto остава да живее в Ню Йорк и се занимава с продуцентска дейност, но паралелно с това ръководи турнета в Щатите, Европа, Израел и Латинска Америка.
На 17 февруари 2006г. Barretto умира в следствие на сърдечни проблеми и последвалите от това усложнения. Останките му са транспортирани в Пуерто Рико, където са му отдадени заслужени почести от „Институтът по Пуерториканска култура”.
Името Ray Barretto остава в историята на музиката благодарение на непримиримия му дух да търси призванието си и отказът му да се примири с каквито и да е стилови или расови ограничения. През годините той доказва, че талантът не може и не бива да има граници, а без поемането на рискове не е възможен кратък път към славата.
Youtube videos:
https://www.youtube.com/watch?v=WIk9zfuurwI
https://www.youtube.com/watch?v=CpVWHRw6R0s
https://www.youtube.com/watch?v=wQWPFxgtuQ8
https://www.youtube.com/watch?v=NY_JEE7f4yc
https://www.youtube.com/watch?v=fOmxXw2aFbo
https://www.youtube.com/watch?v=T1gRT_m9g7U