юни 2016

Hector е роден в Понсе, Пуерто Рико и още от малък се вдъхновява от музиката заради талантливото си семейство. Израствайки сред музиканти той винаги е мечтал да стане певец. Hector е повлиян от от пуерториканските певци Jesus Sanchez Erazo и Daniel Santos и след години той успява да сбъдне друга своя мечта и да запише песни и с двамата. Hector посещава местното държавно музикално училище, където се научава да свири на първия си музикален инструмент- саксофонът. Още тогава един от учителите му вижда неговия потенциал и е особено строг с него, настоявяйки той да полага повече усилия, за да да има перфектна дикция и сценично присъствие. Добивайки все повече самочувствие като вокалист скоро Hector започва да посещава множество клубове, където пее, акомпаниран от приятелите си. На 17 години той напуска училище и се присъединява към 10 членна музикална група. Премества се в Ню Йорк на 3 май 1963 г. въпреки че баща му е твърдо против, тъй като по-големият му брат умира от свръхдоза малко след установяването си там. Ще минат много години преди Hector да успее да възстанови отношенията си с него. След пристигането си в Ню Йорк на Hector му се налага да се раздели с красивите си представи за живота в големия град и той е принуден да работи почти всичко, за да се прехранва - художник, пощальон, хамалин, портиер.Един ден той се свързва с приятеля си Roberto Garcia, с който започват често да посещават латино клубове в Бронкс и Манхатън. Hector е поканен от него да посети репетиция

Син на пуерторикански eмигранти Barretto е роден на 29 април 1929г. в Бруклин, Ню Йорк. След като баща му ги напуска, когато той е едва на 4 годишна възраст, неговата майка се премества заедно с трите си деца в Бронкс. Докато тя работи през деня и учи английски всяка вечер, за да получи възможност за по-добра работа, за малкия Barretto музиката е единствената му и най-голяма радост. Радиото им постоянно е настроено на станциите, на които пускат парчета на Duke Ellington, Benny Goodman и Harry James, които са голямото вдъхновение на малкия Barretto. Училището се превръща в сериозно изпитание за него, тъй като страда от клаустрофобия и за него е изключително трудно да седи спокойно в часовете. На 17 години той убеждава майка си да даде съгласието си да напусне училище и да се запише в армията, където намира спасение от расовата дискриминация, с която се сблъсква по улиците на Ню Йорк. За съжаление в армията положението не е кой знае колко различно и не оправдава надеждите му. „По това време в армията цареше разделение. Като пеурториканец със светла кожа бях причислен към бялото отделение, където войниците ежедневно демонстрираха предрасъдъци относно расовата ми принадлежност.” Докато е разформирован в Европа Barretto случайно попада в нощен клуб, ръководен от чернокожи. Той моментално се почувствал сякаш е у дома си и в последствие споделя, че това е мястото, което го е вдъхновило да стане професионален музикант. Когато е освободен от армията в края на 40те години, Barretto купува първите си конга барабани, на които свири часове