Блог

Hector е роден в Понсе, Пуерто Рико и още от малък се вдъхновява от музиката заради талантливото си семейство. Израствайки сред музиканти той винаги е мечтал да стане певец. Hector е повлиян от от пуерториканските певци Jesus Sanchez Erazo и Daniel Santos и след години той успява да сбъдне друга своя мечта и да запише песни и с двамата. Hector посещава местното държавно музикално училище, където се научава да свири на първия си музикален инструмент- саксофонът. Още тогава един от учителите му вижда неговия потенциал и е особено строг с него, настоявяйки той да полага повече усилия, за да да има перфектна дикция и сценично присъствие. Добивайки все повече самочувствие като вокалист скоро Hector започва да посещава множество клубове, където пее, акомпаниран от приятелите си. На 17 години той напуска училище и се присъединява към 10 членна музикална група. Премества се в Ню Йорк на 3 май 1963 г. въпреки че баща му е твърдо против, тъй като по-големият му брат умира от свръхдоза малко след установяването си там. Ще минат много години преди Hector да успее да възстанови отношенията си с него. След пристигането си в Ню Йорк на Hector му се налага да се раздели с красивите си представи за живота в големия град и той е принуден да работи почти всичко, за да се прехранва - художник, пощальон, хамалин, портиер.Един ден той се свързва с приятеля си Roberto Garcia, с който започват често да посещават латино клубове в Бронкс и Манхатън. Hector е поканен от него да посети репетиция

Син на пуерторикански eмигранти Barretto е роден на 29 април 1929г. в Бруклин, Ню Йорк. След като баща му ги напуска, когато той е едва на 4 годишна възраст, неговата майка се премества заедно с трите си деца в Бронкс. Докато тя работи през деня и учи английски всяка вечер, за да получи възможност за по-добра работа, за малкия Barretto музиката е единствената му и най-голяма радост. Радиото им постоянно е настроено на станциите, на които пускат парчета на Duke Ellington, Benny Goodman и Harry James, които са голямото вдъхновение на малкия Barretto. Училището се превръща в сериозно изпитание за него, тъй като страда от клаустрофобия и за него е изключително трудно да седи спокойно в часовете. На 17 години той убеждава майка си да даде съгласието си да напусне училище и да се запише в армията, където намира спасение от расовата дискриминация, с която се сблъсква по улиците на Ню Йорк. За съжаление в армията положението не е кой знае колко различно и не оправдава надеждите му. „По това време в армията цареше разделение. Като пеурториканец със светла кожа бях причислен към бялото отделение, където войниците ежедневно демонстрираха предрасъдъци относно расовата ми принадлежност.” Докато е разформирован в Европа Barretto случайно попада в нощен клуб, ръководен от чернокожи. Той моментално се почувствал сякаш е у дома си и в последствие споделя, че това е мястото, което го е вдъхновило да стане професионален музикант. Когато е освободен от армията в края на 40те години, Barretto купува първите си конга барабани, на които свири часове

Cheo Feliciano, роден под името Josе Luis Feliciano Vega е роден в Понсе, Пуерто Рико, където е учил и израснал. На 8 годишна възраст той формира първата си музикална група и заедно с приятелите си я кръщава "El Combo Las Latas". Заредени с огромен ентусиазъм те започнали репетиции, но били толкова бедни, че музикалните им инструменти били направени от подръчни материали - кутии от консерви. След като завършва началното си образование, Cheo започва да изучава ударни инструменти в музикалното училище „Juan Morel Campos“ в Понсе. През 1952г. Cheo се мести заедно със своето семейство в Ню Йорк, където се явява на кастинг за перкусионист в бенда "Ciro Rimacs Review", който печели и което е първото му професионално назначение в областта на музиката. След известно време обаче той го напуска и през 1955г. става вокалист на групата "Joe Cuba Sextet". Своят дебют той прави с песента "Perfidia" и остава с бенда в следващите десет години. През 1967г. той се присъединява към "Оркестърът на Еди Палмиери" като вокалист в продължение на 2 години. По същото време обаче започва и зависимостта му към наркотиците, едва на 21 годишна възраст. Нарастващата му зависимост го пристрастява към хероина, което сериозно застрашава кариерата му, поради което той решава да се подложи на терапия. Като причина да предприеме тази стъпка Cheo посочва най-добрият си приятел Tite Curet Alonso, който е автор на повечето му хитове. В последствие самият той става доброволец в процеса на рехабилитация на негови