Блог

Предполагаме всички сте забелязали, че има дами и кавалери, които буквално не успяват да отидат до тоалетната на парти – толкова често ги канят. Чували сме много коментари относно това защо някоя дама или кавалер са по-често канени от други, но тук ще се опитаме да ви дадем няколко съвета, които според нашите наблюдения със сигурност ще ви помогнат да се „реализирате“ ( леле колко сериозно звучи само :) ) на дансинга. 5. За да те поканят – запознай сеМного хора просто предпочитат да танцуват с познати, така че ако сте на парти, на което не познавате никого – ще се наложи да се престрашите и да поканите няколко човека, първо за да се запознаете и второ, за да видят и други хора, че танцувате. Една от причините хората да не канят непознати е, че на парти често идват зяпачи, така че ще трябва по някакъв начин все пак да покажете, че можете и искате да танцувате.4. На парти се ходи за удоволствиеАко просто се усмихвате по време на парти има около 50 пъти по-голям шанс да ви поканят на танц, а освен това по този начин ще предразположите партньора/партньорката си да се почувства по-комфортно, ако не се познавате.Опитайте се да слушате музиката и да танцувате така, сякаш никой не ви гледа ;)Също така ако нещо се обърка по време на танца, просто се усмихнете и продължете – перфектните танци не са тези, в които няма грешки, а тези, в които усещате как сте в хармония с партньора/партньорката си и с музиката

Потеглихме за Брашов в петък рано сутринта, след като събудихме Илиян по телефона. След като преминахме границата с Румъния пътят ни заведе до Букурещ, където попаднахме в едно приятно задръстване и разгледахме града отблизо. След Букурещ продължихме на север към Брашов. Пътят за там минава през красива планинска местност и малки градчета в алпийски стил, явно препитаващи се от зимен туризъм. Преди да пристигнем в Брашов се отбихме до замъка в Бран, където са снимани множество филми за граф Дракула. Там видяхме средновековния аналог на климатик, както и доста уреди за мъчения (мъжката част от компанията беше видимо заинтригувана). Самият замък е разположен върху една висока скала и от него се разкрива красива гледка, а отвътре прилича на лабиринт с много малки и тесни коридори, по които имаше служители да упътват заблудени туристи. От Бран до Брашов стигнахме за по-малко от половин час и бяхме посрещнати от надписа „Брашов“ на платото до града в стил Холивуд. Настанихме се в хотела и след като навигацията ни организира принудителна панорамна разходка из града (и то двойна, че да не пропуснем нещо), успяхме да намерим един традиционен ресторант, в който бяхме вечеряли предходната година. По време на панорамната разходка с колите осъзнахме, че градът е изключително добре поддържан – чисти улици, красиви и подредени градини, старовремски къщи с цъфнали цветя по балконите – едно прекрасно място, както за живеене, така и за почивка. След вечеря отидохме на първото парти за събитието, което се състоеше в една много приятна бална зала в мола на града. Предварително бяхме

Седмият Балкански конгрес беше най-добрият досега! Имаше страшно много хора от всички балкански страни. Salsa Ritmo групата беше настанена в хотела на събитието - Самоков, на култовия трети етаж - какво ли не видяха тези коридори. Още с пристигането си някои се отправиха към близките кръчми, а други се разходиха по все още зелените писти.В петък вечерта Теди води урок с французина Брис Сентимент, който я беше помолил да му партнира за този и още един урок по време на фестивала. Освен това в петък преди партито Митко почерпи за именния си ден - все още не знам как се събрахме толкова много хора в една стая

Потеглихме на 20-ти юли сутринта – времето изглеждаше обещаващо. По пътя за Боровец спряхме в Самоков и изкупихме всичкия сладолед от тамошния супермаркет. Още не бяхме изблизали сладоледите и вече бяхме в Боровец. Нашият хотел – Радинас Уей, беше разположен встрани от центъра на курорта сред красива борова горичка, а точно пред него имаше голяма поляна за нашия пикник. Между две дървета имаше волейболна мрежа и бързо се образуваха два отбора по волейбол (България и Бразилия). Други спортисти заложиха на федербал и на разходки или на плуване в басейна, но все пак най-многоброен се оказа отборът по спортно  лежане на трева. След няколко часа на чист въздух и движейки се активно се поизморихме и след кратка почивка продължихме с урока по бачата. Изненадата там беше, че урокът се проведе на поляната, а музика бяхме пуснали от една от колите. За първи път правихме и руеда на бачата, но всички до края на урока се научиха накъде да се сменят (е почти всички де). Прегладнели от дългия ден след бачатата на трева всички отидохме да похапваме. Вечерта разбира се не пропуснахме салса партито, на което имаше няколко по-специални момента като мъжкото трио изпълнение на Митко, Стефчо и Петър, както и регетон танците от Миа и Бени. След партито всички заспахме доста бързо, а на сутринта се събудихме доста гладни. Ако не сте виждали гладни танцьори – не ви и трябва – гледката е доста страшна. Но домакините ни от Радинас Уей не ни разочароваха и бяха приготвили супер закуска. Освободихме стаите и се отправихме към

В петък, 26ти април 2013г потеглихме рано от София. Времето беше слънчево и вече доста топло и всички тайно се надявахме да можем да се попечем на слънце в курорта Нептун близо до Мангалия, Румъния.Започнахме да се забавляваме още по пътя, когато близо до Варна спукахме гума и докато някои обикаляха за гуми, други си направиха импровизиран пикник до магистралата. След това момчетата доста технично и професионално успяха да сменят гумата и продължихме пътуването си към морето. Още на влизане в курорта ми направи впечатление колко много зеленина и градини имаше навсякъде (за разлика от някои курорти, които по-скоро приличат на град с море).  Имаше даже две големи езера, в които плуваха патици и довършваха идиличната картина на перфектно място за почивка. Настанихме се и веднага слязохме в залата за репетицията на Salsa Ritmo Dance Team, които танцуваха последни в петъчната шоу програма. Това беше първото им участие извън България и представянето им беше много добро. След шоуто отпразнувахме добре свършената работа и отидохме на парти. Нещо интересно, което забелязахме, беше това, че всички румънци страшно много обичат да танцуват бачата и на техните партита тя върви почти наравно със салсата. След като танцувахме до сутринта легнахме за няколко часа и станахме за урока ни - LA style Intermediate. Резултатът от урока беше, че вечерта всички се пробваха (къде успешно къде по-малко) да ми правят фигурата, която показахме. По време на шоу програмата ни се наложи за първи път да танцуваме на толкова тясна сцена и някои от елементите си ги стъпвахме почти